Пълната истерия около жегата

Човекът разполага с далеч по-съвършена система за охлаждане, но климатичните истерици отричат това и искат да ни лишат от всяка радост от едно прекрасно лято.

В Матзее отменят един летен празник. Твърде опасно е при 38°. Преди се радвахме на горещите летни дни, а днес така наречените „защитници на климата“ и политиците се опитват да ни внушат паника от топлите дни.

Човекът е израснал като ловец

Други можеха да спринтират със 100 км/ч – гепардът. А леопардът се промъкваше едва над земята. Крокодилът чакаше плячката си край водоема. А какво можеше да предложи човекът? Той можеше да хвърля – от камък до копие – и разполагаше с превъзходна система за охлаждане: 2 м² повърхност на кожата без козина, с изключително ефективно охлаждане чрез изпаряване.

При всички останали нападения на хищници съдбата на плячката се решаваше за секунди: да стане храна за хищника или да избяга. При човека не беше така. Едно преследване можеше да продължи до 6 часа. През тези 6 часа ловецът можеше да загуби до 10 литра телесни течности за охлаждане чрез изпаряване. Африка, над 40° на сянка, слънцето пече почти вертикално. Плячката ставаше неспособна да бяга поради прегряване. Тази газела, която можеше да тича поне два пъти по-бързо от човек, вече не е в състояние да достигне дори скоростта на пешеходец. Максималната скорост беше страхотна – с нея можеше да се избяга от повечето атаки на гепарди, леопарди и лъвове, стига само да се забележи нападателят навреме. Но при изпитанието за издръжливост охладителната система се провали. Ето една дискусия с Grok относно техническите данни за едно преследване.

Климатизация: възходът на Сингапур, упадъкът на ЕС

Разбира се, след такова преследване ловецът не беше в най-добрата си форма. За да успее в ловът, беше достатъчно да е в по-добра форма от плячката. Хората стават непродуктивни при високи температури. Как може да се повиши производителността на хората при високи температури? Климатикът е историята на успеха, която превърна една бедна колония в една от най-богатите държави в света: Сингапур. Ли Куан Ю (LKY), основателят и първият министър-председател на Сингапур, превърна Сингапур в историята на успеха, която познаваме, благодарение на климатизацията. Ето една дискусия с Грок относно възхода на Сингапур⁣ Разбира се, климатичната система може да бъде подобрена: добра топлоизолация, охлаждане на стените и таваните, електроенергия от възобновяеми източници. Ето така се постига напредък. В ЕС нещата стоят съвсем по-различно: Ето публикация на евродепутата Мартин Зоннеборн от 27 юни: Климатокрация! В 13-етажната си централна сграда в Брюксел – която, между другото, е и местожителство на фон дер Лейен (апартамент на 13-ия етаж) – Комисията вчера изключи климатичната система. Но само за долните 7 етажа, където около 2 000 подчинени служители се потят... Извинете: седят. „Това е като във феодализма“, каза един служител, който работи на едно от по-ниските нива и на когото беше гарантирана анонимност, за да може да говори свободно, като се позова на факта, че на комисарите на горните етажи им беше позволено да оставят климатиците си включени. Втори служител се съгласи и заяви, че това е „срам“. (Politico) Нека някой още да каже, че в демокрацията няма „горе“ и „долу“... Смайли! Тук цитатът свършва. Този подход ясно показва цялата арогантност на идеологията „Икономии, ограничения, откази“: простолюдието трябва да пести, за да остане повече за елита. Това е манталитетът на активистите за климата, които пропускат съдебно заседание заради полет до екзотичен плаж. Да поучават простолюдието с блокади, но като самопровъзгласена елита да достигат до мястото за почивка с междуконтинентален полет. Ако ресурсите са ограничени, както се представя в тривиалния роман „Границите на растежа“, тогава единственото решение е преразпределението отдолу нагоре, за да се гарантира стандартът на живот на елита. Изключването на климатиците в долните 7 етажа е точно израз на тази нагласа. Силицийът е толкова разпространен, колкото пясъкът в пустинята, а натрият – колкото солта в морето. Може ли медта да представлява проблем? Не, тя може лесно да бъде заменена с алуминий. Дотук са преодолени безброй проблеми. Нека си припомним кризата със силиция от 2007 г. Силицият беше недостатъчен за фотоволтаичната индустрия. Тогава световното производство беше 4 GW, а днес е 700 GW.

Кои сме ние? Нашите акционери

Кои сме ние? Нашите акционери.“ Моля всички стари и, надявам се, скоро многобройни нови акционери да споделят подобни мнения.

Привличане на нови акционери

Досега само 2% от нашите акционери са станали акционери благодарение на привличането на нови акционери. В бъдеще този процент трябва да се увеличи значително. Предложението е 10% от закупените акции за пряко посредничество и 5% за асистенция. Разбирам понятието „асистенция“ по същия начин, както във футбола: този, който подава топката на голмайстора, е направил асистенция.